Няколко десети от процента за свободата – на Украйна и нашата

 Дневник, 27 февруари 2025
Три години след началото на руската агресия срещу Украйна над 600 лидери и активисти, сред които няколко българи, разпространиха отворено писмо, призоваващо американците и европейците да осъзнаят, че нямат друг избор, освен да предоставят на Украйна всички необходими ресурси, за да предотвратят замразяване на конфликта, което би довело единствено до раздробяване на страната. Предложенията им включват мерки отвъд украинската територия и стигат до статута на Курилските острови в Далечния изток.

Българите, поставили подписа си под писмото, са:
  • доц. д-р Красен Станчев, преподавател в СУ « Св. Климент Охридски » и председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика (ИПИ)
  • Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност
  • о.р. полк. Александър Георгиев, бивш старши национален представител в Централното командване на американската армия (USCENTCOM)
  • проф. Даниела Колева, преподавател във Философския факултет на СУ « Св. Климент Охридски »
  • проф. дфн Живка Колева-Златева, преподавател по лингвистика във Великотърновския университет и в Университета на Фрайбург
  • проф. Гарабед Минасян, Българска академия на науките
  • проф. Стефан Попов, Нов български университет.
Сред подписалите текста са имена като бившия украински президент Виктор Юшченко; сър Ричард Робъртс, Нобелов лауреат по медицина; Александър Вършбау, бивш зам. генерален секретар на НАТО, бивш посланик и изследовател в Атлантическия съвет в САЩ; Габриелиус Ландсбергис – бивш външен министър на Литва и член на Съвета на Мюнхенската конференция за сигурност; Андрей Пьонтковски, изследовател в института « Хъдзън » и старши съветник на фондация « Свободна Русия », няколко генерали и адмирал от резерва; много депутати.
Ето текста на писмото:
С хибридните атаки на Русия в Балтийско море, Румъния, Дания, Германия, Молдова и Грузия, които нарастват по сила и брой, ние достигнахме критична точка. Време е да признаем, че агресивната война на Русия срещу Украйна е само един компонент от по-широк проект, насочен към постоянно фрагментиране и отслабване на Запада.
В този контекст всеки сценарий, включващ замразяване на конфликта – особено този, придружен от разполагането на европейски войски по демаркационната линия – би санкционирал де факто разделянето на Украйна.
Това не само ще осъди милиони украинци на робство под игото на Путин и ще предаде паметта на десетки хиляди убити украински войници и цивилни, но и ще създаде опасен прецедент.
Тогава всяка държава може да се почувства в правото си да използва сила, за да анексира нови територии, включително изключително уязвими в руския Далечен изток като Външна Манджурия, която Русия анексира през XIX век.
Аргументът, че украинците сами трябва да решат условията за мир с Русия, все повече изглежда като димна завеса за онези западни държави, които искат да абдикират от своите отговорности.
И все пак ценностите и интересите, защитавани от украинците, напълно съответстват на тези, които целият Запад е длъжен да защитава. Сигурността, стабилността и оцеляването на Запада зависят пряко от сигурността, стабилността и оцеляването на Украйна. По подобен начин сигурността на самите Съединени американски щати е неделима от тази на Европа.
Следователно е дошло времето Западът като цяло да отговори на всеобхватната агресия на Русия с цялостна стратегия. За да направи това, трябва ясно да дефинира политическите и военните цели, които ще позволят премахването на заплахата, която Русия представлява днес. Едновременно с това трябва да изпрати ясен сигнал до всички онези в руската олигархия, осъзнаващи катастрофата, която военната партия на Путин се готви да нанесе на Русия.
Западът трябва да изисква от Русия:
  • Да изтегли войските си от всички окупирани в момента украински територии;
  • Освобождаване на всички затворени украинци, включително войници, цивилни, отвлечени деца и възрастни, « осъдени » на каквото и да е основание;
  • Изплащане на компенсации на всички семейства на убити и ранени украински войници и цивилни, както и за цялата разрушена инфраструктура;
  • Да демонтира военните си бази в Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието и Армения.
Западът също трябва:
  • Да гарантира провеждането на свободни избори в Грузия и Беларус под строг международен контрол;
  • Да подкрепи законните претенции на Япония за Курилските острови Кунашир, Итуруп, Шикотан и Хабомай, окупирани от Русия от 1945 г.;
  • Да даде зелена светлина за членство в НАТО за Украйна, Молдова, Грузия и Армения.
Изпълнението трябва да включва поне следните действия:
  • Създаване в рамките на НАТО специален фонд от 300 млрд. евро, с изключение на замразените руски фондове, за доставка на модерни въоръжения на Украйна на стойност 100 млрд. евро годишно през следващите три години, като държавите – членки на НАТО, ще правят вноски пропорционално на своя БВП;
  • Разполагане постоянно, под командването на НАТО (както в Германия по време на Студената война), 300 хил. европейски войници във всички желаещи държави на първа линия – Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния – позиционирани да се намесят бързо, ако е необходимо;
  • Създаване в рамките на НАТО на структура, подобна на COCOM (Координационен комитет за контрол на износа) от Студената война, за да се гарантира спазването на забраната за износ на оръжия и технологии с двойно предназначение за тоталитарни страни, особено КНР, Русия, Иран и Северна Корея;
  • Налагане във всички страни – членки на НАТО, на санкции срещу Бидзина Иванишвили, лидер на партията « Грузинска мечта » и троянския кон на Путин в Грузия, както и на всички грузински лица, замесени в кражбата на неотдавнашните грузински избори.
В допълнение към вече споменатите неотложни политически, свързани със сигурността и морала причини, тази извънредна военна помощ от 300 млрд. евро (или 300 млрд. долара) за Украйна ще представлява само около 0.25% от годишните разходи на страните – членки на НАТО. Това би било най-добрата гаранция, че тези държави няма да трябва да харчат 3% или повече от своя БВП за отбрана в бъдеще.
Наистина ли свободата на украинския народ, както и неговата и нашата сигурност, не си струват бюджетни усилия от няколко десети от процента?
Email to someoneShare on Facebook0Google+0Share on LinkedIn0Tweet about this on Twitter0share on Tumblr

Laisser un commentaire

Votre adresse de messagerie ne sera pas publiée. Les champs obligatoires sont indiqués avec *